Всеки, който е пътувал по дължина на нашето крайбрежие е пресичал големите реки, вливащи се в Черно море – Камчия, Ропотамо, Велека. Няма как да не се зърне поне и да не направи впечатление гъстата гора около тях. Тя има много характерен облик, който се дължи на вековните високи широколистни дървета и многобройните лиани, висящи от тях, които я карат да прилича на тропическа джунгла. Тези особени гори се наричат лонгоз и в световен мащаб са много малко. В Европа освен нашите три големи и няколко по-малки запазени такива гори, лонгози има само на две места по долината на река Рона във Франция. Това прави българските лонгозни гори изключително ценни и тяхното опазване трябва да е приоритет. Поради опасността от тяхното изчезване, са създадени няколко резервата – Балтата на река Батова, където се намира най-северната лонгозна гора в Европа, Камчия със защитената местност Лонгоза, Ропотамо и защитена местност Устието на река Велека.
За всички лонгозни гори има няколко характерни особености, които именно им придават вида на непроходима джунгла. Първо – те се намират в непосредствена близост до реките, разпрострени настрани до там, до където сушата се залива от реката при пълноводие. В следствие на тези ежегодни наводнения (някъде те се случват и повече от веднъж годишно),се образуват дълбоки, тежки и плодородни наносни и блатни почви, които са основната причина голяма част от тези гори да бъдат изсечени, за да се използват местата за земеделие. Второ – наличие на специфични климатични условия – лонгози се образуват там, където има преходни зони между преходноконтинентален и средиземноморски климат, които се характеризират с мека и относително топла и доста влажна зима, както и с повишена въздушна влажност. Това води и до третата особеност – наличие на доста вечнозелени и топлолюбиви видове в състава на горите, ясно изразена етажност и гъсти завеси от лиани, някои от които също са вечнозелени.
Лонгозните гори у нас са съставени най-вече от различни представители на видовете дъб, бряст и ясен, с височина над 30 м. В по-ниския етаж до към 20 м. височина се срещат повече дървесни видове като се включват и различни габъри и кленове. Още по-ниско, в етажа на храстите, са разпространени глог, различни дрян и чашкодрян, а тревният етаж е с голямо разнообразие, като си заслужава специално да споменем видове като блатно кокиче, див зюмбюл, момкова сълза, фритилария, иглика, блатна перуника и други, някои от които са защитени. Лианите пък най-често са представени от скрипка, дива лоза, бръшлян и повет (див клематис).
Животинският свят на лонгозните гори също е много богат, особено що се отнася до птиците, тъй като над тях преминава един от най-големите миграционни пътища между Европа и Африка – Виа Понтика. Над горите прелитат, в тях си почиват, а някои и зимуват: чапли, зеленоглава патица, червеноглава потапница, в южните лонгози – и морски орел. Освен тях целогодишно живеят дроздове, гривяци, гургулици и други. Бозайниците са представени от типични горски животни като сърни, елени, диви прасета, диви котки, лисици, чакали и други, а през последните години в най-южните части се появиха и отделни екземпляри на изчезналия до скоро рис.
Напишете коментар
Рейтинг: Лош Добър
Въведете кода за сигурност от картинката: