Връзка с нас: office@experience.bg +359 885 945 559
Last Minute Attractions Packets In the water Regional guide

За българите, румънците и Добруджа

Търсене в блога

Има една част от историята на България, която е много значима, но като че ли малко хора, освен местните, знаят подробности и й отдават голямо значение. Тя остава някак си в сянката на Македонския въпрос, породен от несправедливите за България мирни договори, сключени в края на ХІХ и през първата половина на ХХ век. Но за хората от Североизточна България и Северното Черноморие преминаването на Добруджа или части от нея ту в румънско, ту в българско владение, историята на региона е от голяма важност. За да се разбере значението на тези обстоятелства, трябва да се знаят събитията, случили се преди много години. 
Ако си спомняте уроците по история, по време на турското владичество много хора търсят убежище и мирен живот извън пределите на Османската империя. Българи от цялата страна преминават Дунава и се изселват в Румъния. Там те основават цели български села и дори градове, като запазват българския език, традиции и самосъзнание в продължение на няколко века. В същото време, в пределите на империята все още се е намирала цяла Добруджа, в която е живеело българско население още от времето на нахлуването на хан Аспарух в тези земи и основаването на Първата българска държава.
След Освобождението Южна Добруджа остава в пределите на България, а северната част става румънска територия, която да компенсира откъснатата от Румъния Бесарабска област. Това изкуствено разпокъсва българската земя и българското население, защото тази област никога не е принадлежала на Румъния – нито географски, нито етнически, нито исторически.
През 1913 г. се подписва Букурещкия мирен договор - единият от двата договора, с които се слага краят на Втората Балканска война. Според него Южна Добруджа също преминава в румънско владение. Така всички села и градове на североизток от линията Тутракан – Кранево (тогава Екрене), се превръщат в румънска земя. За да затвърди позициите си, Румъния населва в тези новопридобити територии почти 100 000 румънци. 
Добруджанският въпрос остава горещ през годините, докато накрая е приключен, макар и половинчато и не в наша полза, с решението на Крайовската спогодба от 1940 г. В резултат от нея, Южна Добруджа се връща в пределите на България, макар и в граници по-малки от преди. Освен това страните се споразумяват за обмен на население и имоти, вследствие на което от земите ни се изселват румънците, на които се дават имоти в Румъния, съответстващи на имотите, които са имали тук. Същото се прави и за българите, които се преселват от Северна в Южна Добруджа. Ситуацията се използва и от онези българи, които от няколко века живеят на румънска територия, но са запазили самосъзнанието си и се завръщат в България. И тъй като територията на Южна Добруджа е по-малка от напуснатата от тях, те са компенсирани с имоти с по-малки размери от притежаваните от тях в Румъния. 4-5 години по-късно земите им са насилствено включени в новосъздадените ТКЗС-та, а при последвалата реституция са върнати в още по-малки размери, защото е поставен максимален лимит от 300 дка.
Днес старите хора, живеещи в Добруджа все още си спомнят събитията и живота си ту в  Румъния, ту в България. Често може да чуете да наричат някого „приселник“ или цели фамилии „приселци“ – това са българите, завърнали се от Румъния в България. Макар и да са вече на родна земя, местните гледат на тях с лека доза неприязън като на чужди натрапници. 

 

 

Намери хотел на територията

Booking.com

Напишете коментар

Вашето име:

Рейтинг: Лош           Добър

Въведете кода за сигурност от картинката:



Вашият коментар: Note: HTML не е преведен!
Всички права запазени за ЕНСИ Консулт ЕООД. Разработено от Ai Technology Ltd. SEO оптимизация от Ai Technology Ltd..