Добричка област заема североизточната част на България и общо взето съвпада с Южна Добруджа, която се намира в най-източната част на Дунавската равнина. Това обуславя релефът да е равнинен, с плата с неголяма надморска височина – до около 200 метра. Брегът на Черно море е висок и скалист, с характерни червени варовици, подложени на силната ветрова ерозия и абразията на вълните, които постепенно ги рушат.
Област Добрич граничи с други 3 области – Варненска, Шуменска и Силистренска, освен това с Черно море и Румъния. По националната границата на територията на областта има два контролно-пропусквателни пункта – Дуранкулак и Йовково. Населението е под 200 000 души и тенденцията е да намалява. Тук съжителстват няколко етнически групи – българи, турци, цигани, гагаузи, татари и др.
В областта почти няма промишленост, така че земята и въздухът са относително чисти. Тук е развито предимно земеделието, по-малко и животновъдството. Не случайно Добруджа е наречена „Житницата на България“ – природните условия, особено почвите и климатът са изключително подходящи за отглеждане на зърнени и някои технически култури като пшеница, соя, царевица, слънчоглед.
По крайбрежието на Добруджа се намират някои от най-красивите ни курорти и курортни градчета и села – Албена, Русалка, Балчик, Каварна, Кранево. Това не е случайно – тук все още има дълги плажни ивици, незастроени и незамърсени от човешката дейност. Колкото пó на север отивате, толкова по-безлюдни и девствени са плажовете. Това е отлична предпоставка за развитие на летния туризъм в региона.
Другата причина за развиване на туризъм тук са множеството исторически и археологически находки, които може да се срещнат почти навсякъде. Цялото крайбрежие на Добруджа е било заселено с древногръцки колонии, а през ранното Средновековие са били изградени укрепления при някои от първите български градове. При Дуранкулашкото езеро са открити и останки на възраст над 120 века, които имат огромно значение за попълване на белите петна в световната история. Там е основан първият праисторически музей на открито у нас. Останки от стари градове и крепости има и в Балчик, в местността Яйлата, на нос Калиакра и др. От най-скорошните исторически забележителности трябва да се спомене Дворецът на румънската кралица Мария в Балчик.
Природните забележителности в област Добрич също обуславят развитието на туризма, дори целогодишно. Тук се намират едни от най-важните влажни зони у нас – край езерата Дуранкулашко, Шабленско и Езерецко. Там се опазват местообитанията на много видове птици, които се размножават, гнездят или зимуват в тях. Районът на нос Калиакра също е защитен, като там се намира единственият природен резерват у нас, който обхваща и територия, и акватория. По долното течение на река Батова пък се намира най-северната лонгозна гора у нас и в Европа. Природните условия и в частност характерните ветрове и релеф в районите на курорта Албена и до селата Рогачево,Топола и Долина са изключително подходящи за развитие на парапланеризма.
В областта е много добре развит и ловният туризъм, за което допринасят и четирите дивечови станции тук. В тях се въдят елени, сърни, фазани, диви свине и други. Калолечението пък се развива в двете тузли, които се намират в близост до морския бряг – Балчишката и Шабленската.
Напишете коментар
Рейтинг: Лош Добър
Въведете кода за сигурност от картинката: