Северното Черноморие през сезоните: ЗИМА

Не свързвате зимата с морето, нали? Представяте си белите писти в планината и топлите чайни, пълни с премръзнали скиори, но не и плаж, вълни и морски курорти. Да, зимата не е активен сезон по морето, но също има своя чар и своите хора.

По северното ни Черноморие зимата е сравнително по-мека от тази във вътрешността на страната, но малко по-сурова от тази по южното ни крайбрежие. Морската вода действа като гигантски акумулатор, който е събрал топлината на лятото и малко по малко я отдава през студените месеци. Температурата на водата рядко пада под 6-7 градуса и когато въздухът е под 0 градуса, той се затопля малко от морето. Така рядко се случва в близост до брега да стане много студено. Понякога обаче нахлуват арктичните ледени маси откъм северна Добруджа и тогава студ сковава всичко за дълго време – седмица или повече. В някои изключително студени зими се е случвало морето да започне да замръзва и в него да плуват ледени блокове.

Другата особеност е, че най-студеният месец не е януари, като другаде, а февруари – точно заради забавянето на застудяването заради топлата морска вода. Тогава е най-студено и падат повечето валежи – от сняг или по-често от студен дъжд. Като цяло, зимата по северното ни крайбрежие е доста облачна и ветровита. Пронизващият северен вятър е най-неприятното, но за жалост обичайно явление в района. Въпреки това не е рядкост да се случат хубави слънчеви дни, в които е много приятно човек да се разходи край морето. Когато е студена и спокойна, водата в морето е кристално бистра и се виждат всеки камък, риба и водорасло, даже и от брега.

Растителният и животинският свят също не са напълно заспали зимен сън. Топлолюбивите птици са си заминали на юг още през есента, но на тяхно място да дошли много лебеди, които грациозно се носят в морето. Някои толкова са се социализирали, че не бягат от хората, а напротив – приближават се към тях с надежда да ги нахранят. Това е идеален момент да си направите незабравими и уникални снимки за спомен с царствените бели птици. Чайката смехулка (или речна чайка), която е по-малък роднина на широко разпространените сиви чайки, също е прелетен вид, който идва у нас да гнезди още през февруари. Много от птиците обаче решават да останат и през зимата, вместо да отлетят през октомври и може да ги видите да ходят по пясъка в прибоя и да чуете тънките им писъци, докато летят.

Сивотата на зимата се разчупва от вечнозелените бръшляни, висящи от дърветата в лонгозните гори по северното ни Черноморие и от зелените листа и ярките червени плодове на джела. Кръглите светлозелени топки на имела, отрупани с полупрозрачни бели топчета също се открояват на фона на голите клони на дърветата, по които паразитира. Често може да забележите и пъстри синигери да поскачат от клон на клон в търсене на храна. Макар през останалото време да си ловят насекоми за храна, през зимата ядат и семена и ще им направите добрина, ако ги нахраните.