Най-дългата планинска верига, която се намира в България е Стара планина – относително по-млада от другите ни планини, тя е част от много по-дългата Алпо-Хималайска верига, простираща се, както става ясно от името – от Алпите на запад до Хималаите на изток. Тя напуска нашата територия на изток при нос Емине, където планината буквално „се гмурва“ в морето. Крайбрежието около носа е осеяно с множество подводни скали, поради което моряците го смятат за много опасно и маршрутите на корабите минават далеч от него, навътре в морето. Отвесни скали, високи 60 м, бележат края на сушата. Освен това, те се явяват и края на най-дългия пешеходен маршрут у нас – „Ком – Емине“, с дължина 600 км. Той, от своя страна, е част от още по-дългия европейски пешеходен маршрут Е3, който започва от испанското атлантическо крайбрежие и завършва при нос Емине. Традиция е, когато стигнат края на маршрута, пътешествениците да се изкъпят в морето.
До носа се намира малкото селце Емона – по старото име на Стара планина, която по времето на древните гърци се е наричала Аемон. До преди 10-20 години то е попадало в граничната зона на България, която е била с ограничен достъп след издаване на открит граничен лист и това е спомогнало за изолацията на селото и ниската му посещаемост от туристи. То стои встрани от главния път между Варна и Бургас и до него се стига по не особено добър междуселски път, което е още една причина да не се посещава често. Най-привлекателните обекти за посещение в района са самият нос Емине и разположената наблизо природна местност Иракли, която е много популярна за къмпингуващите. През лятото плажът на Иракли е много посещаван, заради това че все още е един от чистите и девствени плажове по крайбрежието ни.
В миналото, през ранното средновековие, Емона е бил развит пристанищен град. За съжаление, до наши дни почти няма запазени останки от сгради или от крепостта Аристеум (по-късно наречена Палеокастро – в превод „Старата крепост“), която се е издигала там. При строежа на фара през 1880 г. са открити почти напълно разрушени останки от крепостта, от което става ясно, че тя е била разположена на самия нос. Писмени сведения разказват за разцвета на този район, а носът и пристанището са отбелязани на стари мореплавателски карти. Край селото се намира единствената останала част от старинния манастир „Св. Никола“, датиращ от Х в. Това е едноименната църква, която е обявена за паметник на културата, макар и да не е действаща. Състоянието и не е добро, реставрирана е само отвън и не е отворена за посещения.
В началото на ХХ век значителна част от населението на Емона, което се е смятало за потомци на гърците, се изселва от селото и се премества в Гърция. На мястото на изселниците се заселват пък българи от Турция. С оставането на селото в граничната зона само се задълбочава обезлюдяването му и в наши дни по данни на ГРАО в него официално са регистрирани едва 17 души. Въпреки това, нос Емине и районът около него си струва да бъдат посетени като една по-малко известна, но интересна историческа и природна забележителност.
Напишете коментар
Рейтинг: Лош Добър
Въведете кода за сигурност от картинката: