Връзка с нас: office@experience.bg +359 885 945 559
Last Minute Attractions Packets In the water Regional guide

Калиакра - факти и легенди

Търсене в блога

Нос Калиакра е невероятно красив полустров, разположен в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Природата тук е много чиста и разнообразна, като се редуват зеленина, скалисти участъци и морски пейзажи. В близост се намират двете крисиви села Свети Никола и Българево. Тази живописна картина се допълва от издадеността на нос Калиакра на 2 км. в морето.

Силният вятър и морските вълни са издълбали скалите и са им предали изящна и неповторима форма, непозната никъде другаде. Богатата история, добре запазеният ландшафт и красивите панорамни гледки правят нос Калиакра едно от най-атрактивните туристически места по брега на Черно море. Не само заради невероятната си красота, но и заради факта, че това е една от първите защитени територии на България, включена в 100-те национални туристически обекта.

Калиакра е призната за първи път като природен резерват през 1966 г. – заради своята уникална степна растителност, покриваща 688 дка площ, заради множеството видове растения, храсти и дървета, разположени тук (над 400 вида) и не на последно място заради Виа Понтика – важен миграционен път на птиците от Европа към Африка. През Калиакра и Болата преминават голям брой застрашени от изчезване птици, които едва ли можете да видите на друго място по света.

Повече от 310 вида птици обитават територията на Калиакра и за 100 от тях се изискват специални грижи с цел тяхното опазване. 106 от тези уникални птици са защитени на европейско ниво - Европейският качулат кормуран (Phalacrocorax aristotelis) например гнезди тук. Областта е изключително важна за мигриращите птици, защото Via Pontica, вторият най - голям маршрут в Европа, преминава оттам. Всяка есен, между Август и Октомври, хиляди птици прелитат над резерват Калиакра. Типични педставители са повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3000 грабливи птици, включително световно застрашените степен блатар / Circus Macrourus /, ловен сокол / Falco сокол / и царски орел / Aquila heliaca /. Делфини могат да бъдат забелязани в морето около носа.

За бурната история на Калиакра

Тракийско време

Първото име на полуостров Калиакра е било Тиризис - име, дадено му от древното тракийско племе тиризи, населявали местността през IV в. пр. н. е. Интересна забележителност от времето на траките е построената старинна крепостна стена. Тя се е състояла от две части и предпазвала селище им от неприятелските набези. Едната част се намирала във вътрешната част на града, а другата – във външната. Първата стена защитавала града по протежение на сушата. Останалите, до наши дни, руини, се извисяват на 2 метра височина и 440 метра дължина. Във външната част на стария град Тиризис посетителите могат да разгледат множество антични сгради и руини, останали от тази незабравима епоха. На територията на външната част на града се намират много останки от старинни сгради. Една от тях, голяма и масивна, използвана като баня, датира от IV в. Също така, посетителите могат да се полюбуват и разгледат сводеста каменна гробница от същото време. Повреме на археологически разкопки били открити няколко средновековни черкви.

През V и VI век, името на днешна Каликра било Акре, а крепостта се казвала  Акре Кастелиум. Превръща се в един от най-важните градове на провинцията Скития, с огромно значение срещу прииждащите варварски племена. Интересен факт е, че през 513 г. край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и византийския император Анастасий I. Регионът бележи възход и продължава да се развива до VII век, след което настъпва упадък, защото славяните и прабългарите не  проявили интерес за заселване на това място. През X в. има сведения, че Калиакра носи имената Тетрасиада, Тетрасида, Триса, Тетрисиас, Тириста и Тириза.

Калиакра през XIII и XIV в.

През XIII в. земята около нос Калиакра била във владение на елините. Калиакра в превод от гръцки означава „красивият нос”, заради стръмните и високи скали, издигащи се на 70 метра, кристални води и неподправена природа. През XIV в. България била разделена на 3 части, а Калиакра станала център на най-източната част и се утвърдила като голямо международно търговско пристанище. По това време градът бележи своя най - голям разцвет и развитие.

Разцветът на Калиакра през Карвунската епоха

През втората половина на XIV в, Калиакра бележи своето най-голямо развитие и разцвет. За това допринася фактът, че градът е столица на Карвунското княжество. По това време, владетели са били Добротица и Балик. Заради доброто си управление, местните решили да нарекат град на името на Добротица -  Добрич. Това било голяма чест и признателност за всеки владетел, военнокомандващ или цар! Това не било случайно - владетелят водил успешна военна кампания и политика, за което свидетелстват изсечените монети с негов лик! До наши дни са се съхранили античните крепостни стени от тази забелебителна епоха, както и старинни сгради и водопровод. Точно по това време се създава силен и надежден военноморски флот. Освен това през този период Калиакра се превръща в притегателен център за духовен и религиозен живот.

През периода 1366 - 1444 г. Калиакра е една от най-важните политико-административни, стопански и духовни средища на Причерноморието. Земите на Добротица или днешна Добруджа, където е разположен и резерват Калиакра, са едни от най-плодородните и затова в целия регион силно развитие има земеделието и морската търговия. Развива се търговският обмен по море с Венеция и Генуа, силен подем получава строителството в тогавашната столица на Карвунското княжество – Калиакра, налице е значително развитие на международните политически контакти. По времето на Добротица в региона на Калиакра се наблюдава силно развитие на духовния живот на деспотството на Добротица. И до днес на територията на Калиакра можете да откриете редица останки от църкви, параклиси и други свидетелства за това, че Калиакра е била средище на силно развит духовен и религиозен живот.

В последствие по тези земи се решава и съдбата на Балканския полуостров и Византия при нашествието на османските турци. Kарвунското княжество се оказва едно от последните български владения, преди страната да премине под турско робство. През 1393 - 1394 г. бележи началото на османското владичество.

Калиакра по време на Османската империя

На по – късен етап от историята, XVI – XVIII в., когато Българската държава преминава във владението на Османската империя, Калиакра бележи своя най – голям спад в търговските и социалните си отношения. От този период са и повечето легенди, свързани с нос Калиакра. Не знаем дали всички те са истина, но историческите сведения за борбата на местното население около Калиакра за запазване на българската идентичност и православана вяра са едни от най-впечатляващите и разтърсващи. Най-популярната легенда, която местното население пази и разказва е за 40 български момичета, водени от красивата Калиакра, които скочили от скалите, за да избягат от поробителите. Ако искате да научите повече за славната история на българите и за битките около Черно море, то непременно трябва да посетите аудио-визуален център Онгъла, намиращ се в село Българево, съвсем близо до Калиакра. Уникално място, което в звук и картина пресъздава най-древната история на българските земи.

Калиакра по време на Руско-турската война

В миналото, нос Калиакра имал важно военно и търговско значение за страната. Иманно тук, през 1444 година, руският флот, командват от самия Владислав Варненчик, акустирал. По това време се водела война между Русия и Турция за надмощие над Черно море.

В края на месец юли 1791 година, руският флот, начело с адмирал Ушаков, разгромява турската армада. Турскитя флот не е в състояние да продължи дългата и тежка битка с руснаците и се признава за победен. С тази победа завършва Руско - Турската война от 1787 до 1791 година. Затова при посещение на резерват Калиакра,  туристите са посрещнати от паметника на адмирал Ушаков, издигнат в негова чест в знак на признателност към славните му подвизи.

ПРЕДАНИЯ И ЛЕГЕНДИ

В началото на VI в., в крепостта Акра била зеселена от хуни и българи, решени да опазят границите й от Великата Византийска имаперия. През 513 г. съюзниците се вдигнали на бунт срещу император Анастасий . Той се опитал да подкупи водача на бунтовниците  Витилиан, но не успял. Тогава изпратил срещу тях армия, но тя била разгромена пред стените на Акра. Според летописците, крепостните ровове били запълнени с трупове на императорски войници. За да обяснят някак поражението, византийците разпространили легендата, че българските шамани предизвикали внезапен мрак, от който войниците  изпаднали в ужас и като обезумели се хвърлили сами в рововете.

Някои хора вярват, че скалистия бряг на Калиакра е с червеникав цвят, защото се е напоил с кръвта на загиналите в различните епохални битки.

И до днес многобройните туристи, посещаващи Калиакра, преминавайки по целия маршрут на резервата и останките от средновековния град, стигат до най-южната точка на полуострова и се покланят в параклиса на Св. Никола. Със Св. Никола е свързана и една от най-известните легенди за нос Калиакра. Според нея,  по време на Османското владичество, докато Светецът се опитал да избяга от турците, Господ решил да направи чудо за него, като удължава земяда под краката му навътре и навътре в морето. Точно така според преданията, се е формирал и самият нос Калиакра. На мястото, където Св. Никола е скочил в морето, за да се спаси, бил построен малък параклис в него чест. И сега, когато рибарите минават с лодки покрай нос Калиакра, хвърлят хляб, а съвсем до скоро на това място на нос Калиакра, се е провеждал събор и поклонение пред Св. Никола.

На същото място, в самия край на нос Калиакра, се намира и „Портата на четиридесетте девойки“, която е символ на една от най-красивите и известни легенди за Калиакра.

Тя разказва 40 девойки, които решили да скочат от високите скалисти брегове на нос Калиакра, за да избягат от турците и да не предадат своята вяра на османските владетели. За да може нито една от девойките да не се откажа от решението да скочат в морето под нос Калиакра, те завързали косите си една за друга, и така скочили от високия бряг. Най-красивата девойка сред тях била Калиакра, и затова местността и носът получили нейното име. Дълго време след своята гибел 40-те девойки, водени от най-красивата сред тях Калиакра, се връщали при скалистия бряг, влизали в крепостта и отмъщавали на поробителя. Местното население около Калиакра отдавна е възприело 40-те девойки като светици, мъченици на християнската вяра, които подобно на Св. Никола показват пътя на моряците при буря, покровителстват рибарите и бдят за светостта на православната вяра.

И до ден днешен, още в началото на нос Калиакра, от лявата страна ще видите знаменития паметник на 40-те девойки, който пази спомена за красивите момичета жертвали живота си край Калиакра в името на своята вяра и свобода.

Общата сюжетна линия, която откриваме и в двете легенди- за 40-те девойки и за Св. Никола, е мотивът за саможертвата в името на вярата. И при двете е налице преследване от турците, а морето е онова място, в което героите намират своята утеха, спасение, а както се оказва и безсмъртие.

За да научите тайните и легендите на нос Калиакра и резерват Калиакра, възползвайте се от нашата оферта за полудневна екскурзия "Тайни и легенди за Северното Черноморие"!

 

Намери хотел на територията

Booking.com

Напишете коментар

Вашето име:

Рейтинг: Лош           Добър

Въведете кода за сигурност от картинката:



Вашият коментар: Note: HTML не е преведен!
Всички права запазени за ЕНСИ Консулт ЕООД. Разработено от Ai Technology Ltd. SEO оптимизация от Ai Technology Ltd..