Първите заселници на местността Калиакра са траките, които най-напред открили това неописуемо красиво и непристъпно от три страни място. От север траките издигнали висока каменна стена, за да преградят единствения достъп до внушителния нос Калиакра. Те нарекли крепостта Тиризис на името на своето племе – тиризи.
По римско време крепостта получава името Акра или „укрепен нос“, а през VI в. византийците, пленени от красотата и привлекаталното местоположение на Калиакра, построяват на мястото на Акра нова, още по-мощна крепостна стена. След 691 г. местността Калиакра е завладяна от българите, които разширили укрепената площ, като построили още една крепостна стена от север. Крепостта става известна под името Калиакра eдва през XIII в., след като се появява с това име в италианските морски карти.
За Калиакра са познати много и интересни легенди. Най-популярна от тях е легендата за 40-те български девици, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето от нос Калиакра, за да се спасят от османските поробители. В тяхна памет днес в началото на нос Калиакра има обелиск „Портата на 40-те девици“. Според легендата една от тях е била и красивата Калиакра, чието име носи и местността.
Другата легенда е свързана със Свети Никола, покровителят на моряците. Според нея, за да помогне на Свети Никола да избяга от османските поробители, Бог удължавал земната повърхност под краката му и така се образувал нос Калиакра.
Напишете коментар
Рейтинг: Лош Добър
Въведете кода за сигурност от картинката: