Ароматно сладко от смокини

Едва ли има човек, поне веднъж отишъл на море, който да не е запомнил приказния аромат на смокинови дръвчета и да не е опитал домашно сладко от смокини. Една от най-идиличните картини, която изниква в главата на човек, е дебела сянка от асма, под нея - маса, а на масата – отворено бурканче и отхапана филия, намазана със сладко, до нея чашка ледено студено узо, а на стола стар морски вълк, разказващ истории за минали рибарски времена. Лято, море, романтика и запомнящи се аромати на морски въздух и смокини – кой няма такива спомени?

Но аз за сладкото да ви разкажа. За пръв път като дете опитах сладко от зелени смокини на гости в Мичурин (Царево, за по-младите), и оттогава се влюбих в него. Не пропусках случай да се покатеря на смокиново дърво и да откъсна 300 броя мънички смокини. После ги тръсвах на майка ми да ги вари, като на всичко отгоре очаквах след това и палачинки да направи към тях. Отминаха безгрижните детски години, но ароматът на това сладко си остана запечатан в ума ми. Много време мина, морето не спря да ме влече и накрая се предадох и се преместих да живея при него, макар и на север от Варна. Каква радост, че смокини има и тук!

Но аз за сладкото да ви разкажа. За пръв път като дете опитах сладко от зелени смокини на гости в Мичурин (Царево, за по-младите), и оттогава се влюбих в него. Не пропусках случай да се покатеря на смокиново дърво и да откъсна 300 броя мънички смокини. После ги тръсвах на майка ми да ги вари, като на всичко отгоре очаквах след това и палачинки да направи към тях. Отминаха безгрижните детски години, но ароматът на това сладко си остана запечатан в ума ми. Много време мина, морето не спря да ме влече и накрая се предадох и се преместих да живея при него, макар и на север от Варна. Каква радост, че смокини има и тук!

Но да се върнем на рецептата. За сладко от зелени смокини ви трябват точно първите, мъжките плодчета. Берете, броите, миете, отрязвате дръжките, набучвате с вилица. Звучи бързо и лесно, но я да ви минат 300 смокинчета няколко пъти през ръцете… докато се усетите, денят се преполовил. А после варите. Това вече е цяла сага. Завират веднъж, засичате 5 мин, изливате водата, охлаждате ги със студена, сплесквате ги леко и пак варите. И така три пъти. После правите гъст и сладък захарен сироп, мятате смокините в него и накрая затваряте в буркани. След това забърквате едни палачинки и още щом изстине сладкото, го подяждате. Да ви е сладко това смокинено сладко!