Мистиката на Яйлата

Още от дълбока древност първите райони, докоснати от цивилизацията са били крайбрежията. Българското Черноморие не прави изключение. Едни от най-старите градове у нас са се намирали именно там, а до днес от тях са се запазили много останки. Едно такова място, пълно с руини от дълбока древност до средновековието е Яйлата, превърнато в национален археологически резерват. То се намира съвсем близо на юг от небезизвестното село Камен бряг. Името на местността идва от турската дума за плато или високо пасище, което се намира надвесено над стръмни високи скали над морето. Този тип бряг е много характерен за почти цялото ни северно Черноморие. 

Резерватът обхваща около 300 декара площ върху надзаливна морска тераса, на 10-15 метра над морето. В него се намират останки от човешка дейност от различни епохи на исторческото ни развитие. Най-новите са от ХІ век, а най-старите датират още от преди повече от 7 хиляди години. Това са многобройни (над 100), естествени пещери в отвесните скали, дооформени от хората, които са били използвани с различни цели хилядолетия наред. Някои от тях са били жилища, други гробници, трети светилища, където са се изпълнявали различни ритуали. Интересно е да се спомене, че всички те са ориентирани в една и съща посока – към точката, от която е изгрявало Слънцето по време на зимното слънцестоене в момента, когато са строени. Тъй като през годините тази точка се е изместила, в наши дни посоката не съвпада с мястото на изгрев при зимното слънцестоене. Гробниците са продължили да функционират дълги години, като са се използвали като фамилни крипти, а някои пещери са били жилища чак до ранното Средновековие.

В археологическия резерват „Яйлата“ се намират още останки от неголяма ранновизантийска крепост от V век. Тя е използвала естествените особености на брега и неговата непристъпност и е имала стени само от от запад и от юг. На другите две страни се намират  естествено непристъпните 20-метрови отвесни скали над морето. Животът на тази крепост не е продължил особено дълго, поради многобройните нападения  над нея през този период. Тя е окончателно разрушена и напусната през VІ в и не се е използвала въобще чак до ІХ век, когато около нея е възникнало старобългарско селище. То също не просъществува задълго, защото бива унищожено при набезите на печенегите през ХІ век. Оттогава са датирани и последните археологически останки, които са открити в резервата. Преди две години част от крепостта беше реставрирана.

Този район, обгърнат в мистика, неколкократно е бил заселван през вековете и скалните пещери са сменяли своето предназначение. През Средновековието те са използвани като монашески килии, а някои от тях са били параклиси, най-значимият от които е Клисе маара (от ХІХ век известен и като Св. св. Константин и Елена). По този начин Яйлата се оформя и като един от скалните манастири, намиращи се в района, подобно на Аладжа манастир.

Говорейки за Яйлата, заслужава да се спомене и уникалния животински свят в района. Над местността минава Виа Понтика – един от най-големите миграционни маршрути на птиците, поради което там може да се наблюдават 178 различни вида птици – водоплаващи и други. Освен това, в района е бил разпространен тюленът-монах, който е защитен вид морски бозайник и се счита за изчезнал от нашите води, макар да се носят слухове, че е бил забелязван няколко пъти през последните години.