Дворецът на румънската кралица Мария в Балчик

Сътворяването на Двореца в Балчик

Посещавайки за първи път Балчик през 1921 г., румънската кралица Мария остава очарована от красотата и спокойствието на живописния морски бряг и не след дълго решава да се върне и остане там завинаги. Така през 1924 г. по проект на италиански архитекти започва изграждането на дворцовия комплекс на кралицата. Мария имала строго изискване – сътвореният от човешката ръка дворец да не нарушава красотата и великолепието на местността, пленила сърцето й.

Най-напред бива построена резиденцията на кралица Мария, която тя нарича „Тихото гнездо“. След това биват изградени православен паракликс, нови самостоятелни вили, традиционна възрожденска къща, вътрешни дворове в мавритански стил и чешми, върху които са изобразени митологични герои. Така дворцовията комплекс на кралица Мария се превръща в изящно произведение на изкуството, в което се преплитат различни архитектурни елементи в старобългарски, готически, ориенталски и мавритански стил. Уникалните градини на Двореца също носят усещане на различни култури, стилове и вярвания. По този начин кралица Мария, която е последовател на бахайската религия, претворява в Двореца единството на Бога, вярата и целия човешки род.

Да се разходим сред красотите и чудесата на Двореца

Главният вход на Двореца

Пътят към Двореца се спуска между два реда каменни стени.Той спира пред голяма порта на сграда, която прилича на наблюдателна кула. Това е главният вход на Двореца с караулното на часовите. В издълбаните в стените на сградите ниши, стражи денонощно стояли на пост. От двете страни на входа са поставени сферични морски мини, които са отправяли символично предупреждение към всеки, прекрачил прага на Двореца. Влизайки в оградения от стени оазиз, октривате един омаен свят с източен и тайнствен изглед, свят на очарование, хармония и неповторима красота.

Градините, алеите и мостовете на Двореца

С много любов кралица Мария дава име на всяка градина и алея в своя райски дом, наречен от самата нея „Тихото гнездо“. Тук можете да разгледата „Алеята на виното“, „Алеята на вековете“, „Висящите тераси , „Божествената градина“, Английския двор:. Голям интерес за туристите представляват и „Градината с водното огледало“, „Мостът на двореца“ и „Мостът на въздишките“.

Сребърният кладенец

Влизайки в Двореца и преминавайки през изящна порта от ковано желязо стигаме до белокаменна сграда с каменна площадка, в чийто център откриваме „Сребърният кладенец“. Кралица Мария дава името на кладенеца, заради студената, бистра и много чиста вода с прекрасен вкус, който утолява всяка жажда. Именно затова кралица Мария решава да построи кладенеца в библейски стил, подобно на кладениците на самарянките, изработен от камък с изсечени върху негов библейски кръстове. На единствената иззидана стена кралица Мария поставя красива икона на Света Богоридица и младенца.

Градината на Аллах

Строителството и оформянето на прелестната градина на Аллах продължава цели четири години. В нея символи на мюсюлманството и християнстото се допълват по съвършен начин, за да го превърнат в своеобразен храм на всички религии под открито небе. През каменната стена по триструйна чешма водата се изсипва във водно огледало, което разделя на две божествената градина.

Вила „Синята стрела“

Продължавайки към брега на морето стигаме до белеещия се силует на сграда, който изглежда като бяла птица, кацнала на ръба на скалата и вперила поглед в синия морски безкрай. Това е вила „Синята стрела“, в която по различно време са живели принц Николай – вторият син на кралица Мария и принцеса Илеана – най-малката й дъщеря. Сградата е построена върху много голяма наклон и затова от западната и страна има три етажа, а от източна – само един. Днес на първия етаж на „Синята стрела“ има галерия, която представя фотографии и картини от Балчик и Двореца.

Водопадът на Двореца

В непосредствена близост до терасите е оформен красив водопад с височина над 25 метра. Заради него водата в каменните тераси се забързва и увлича, за да се понесе в божествена мелодия към стръмната скала. Около водапада има много зеленина и пъстроцвени растения, чийто оранжеви, жълти и розови цветове се разливат заедно с успокоената вода в каменния басейн.

Нимфеума  - Храма на водата

От „Градината на Аллах“ по триструйна чешма в дълбок каменен басейн се спуска друг по-малък водопад. Чешмата е от 1865 г. и е вградена в зидовете на Нимфеума. Над ротонадата на храма на водата няма покрив и звездите, отразени във водната повърхност, изглеждат сякаш нарочно са слезли от небето, за да ги докоснеш.

Алеята с белите лилуими и параклисът „Успение Богородично“

През една от широките арки на „Храма на водата“ малко стълбище ни отвежда в белоцветна градина, която не прилича на никоя друга в Двореца – „Алеята с белите лилуими“.

Далеч в миналото ранните християни сплитали във венци лилуими – цветята на Дева Мария, след което закичвали с тях главите си като знак на искрената си вяра. Може би затова „Алеята с белите лилуими“ е точно тук, в подножието на параклиса „Успение Богородично“.  По каменната алея стигаме до терасата, на която е изграден Параклисът. Тронът и иконостасът са изработени още в далчената 1721 г., а кралица Мария ги откупува от остров Кипър специално за  праклиса „Успение Богородично“.